За предизвикателството ”Детски спомени” на
Елшите мислих няколко дни какво да направя. Спомените ме отведоха в едно лято на село и първото нещо, за което помня, че ми подариха и си беше само за мен. Не, не е парцалена кукла, а малка желязна ножичка с черни дръжки. Дядо ми я купи. Това лято преди близо 30 години тичах навсякъде с нея и режех всичко – листа, вестници, и най –вече парцалчета. За нуждите на земеделската кооперация от близката шивашка фабрика с камиони носеха и стоварваха на определени места из село огромни купчини с платнени изрезки. Те бяха на лентички, за да се връзват лозите и овошките, но ако се разровиш достатъчно можеше да се намерят и по-големи парченца плат - колкото длан, че и по-големи. Представете си, какви съкровища! :)
И тези многобройни шарени парцалчета се превръщаха в моите кукли и техните дрешки.
И сега обичам парцалените кукли - да ги правя и да ги подарявам. Моят по-голям син още мъкне и спи с ”човечето”, а малкия има ето този син заек.
Така завършвам тази носталгична публикация.
Весела почивка от празниците и спорна седмица.
