... или къде те отвеждат пътищата на вдъхновението.
Когато правих розичките в предната публикация, няколко от
вече намачканите цветенца се бяха насложили едно в друго и много ми заприличаха
на едно малко цвете с много венчелистчета.От тук и се роди задачката да се
опитам да го направя възможно най-автентично, както и втория проблем – да разбера
как се казва всъщност това цветенце.
Решението на последното беше лесно, просто
попитах моя колежка и любителка цветарка - ” Как се казва онова цвете дето
прилича на розичка, ама не е розичка, но много си мислят,че е розичка, но на
мен по-ми прилича на малко божурче и е с много, много венчелистчета?” Въпреки обяснението
ми тя ме насочи,че това цвете се нарича персийско(азиатско) лютиче или ranunculus, но между
цветарките го знаели и като „завистта на съседката”, защото се отглежда много
трудно:))))
Въоръжена с името, за няколко вечери (поради много
намалялото ми свободно време), успях да направя големите цветенца, които мисля,че доста приличат на оригиналните, но след като ги завърших видях,че стават
много високи за да се сложат на картичка.
Тогава ми хрумна,че ще са чудесни за опаковка на подарък и
реших за картичка да направя малките им варианти (с малкия пънч)
Е, виждате ги наредени преди да започна и благодарение
на тях и на неведомите пътища на вдъхновението направих тази жълто-лилава
сладурка. А когато реша на кого да я подарявам и направя и подаръка ще ви
покажа какво ще се получи.
Малкото момиче се е запътило към някой детски рожден ден и с нея изкам да ви напомня, че в
Забавлятелството този месец може да показвате всякакви детски картички. Искам и да се извиня, че този месец не можах да коментирам своевременно, но ако неделния ден се окаже по-благосклонен може и да имам време да разгледам какво сте майсторили :))))