Черно-червено-бяло е една от любимите ми цветови комбинации – за дрехи, бижута и картички, а доведена до съвършенство мисля,че е в костюма на Илайза Дулитъл в класиката „Моята прекрасна лейди”.
Картичката няма нищо общо с филма, а има по-скоро готическо-тинейджърски вид и е за моята пораснала племенничка - надявам се да и хареса. Като изключим пеперудите и централната картинка всичко останало е “scrap” в оригиналния смисъл на думата (изрезки от стар каталог), но мисля че ги оползотворих добре.Смятам да я включа в КФП-61, въпреки че кръга ми се получи елипса, но както реши журито.
С това времето ми свърши-разбирайте детенце се събуди, но явно вчера съм имала повече време защото съм написала този трактат за залепянето –дано е полезен.
КАК ...ЗАЛЕПЯМ
Всеки начинаещ се среща с разни дребни и обезкуражаващи проблеми, но да ти се отлепят красотичките след като си опаковал или подарил картичката, е едно от най-неприятните. Има всякакви видове лепила и подобни, но аз се справям и със стандартните и достъпни неща от книжарницата.
За големите парчета хартия най-добро е обикновеното сухо лепило – всякакви други по-течни варианти огъват хартията след изсъхване. Това се оправя ако я притиснете с нещо тежко за няколко часа. Ако като мен обаче, искате да завършите картичката веднага - използвайте сухото.
Тази концепция времето я промени и сега за хартиените парчета използвам главно двойно залепящо тиксо. Имам 5-6 различни дебелини за да мога да покривам изцяло гръбчетата на елементите в зависимост от големината.
Ползвам го и за закрепване краищата на панделки от задната страна на хартията, защото ако преосмислите идеята си може да ги разлепите и да започнете пак.
Течното лепило с остър накрайник е чудесно за малките хартиени детайли, ръбчета и т.н.Става и за сух брокат, но за най-фините детайли го поставям с клечка за зъби.
Тази концепция времето я промени и сега за хартиените парчета използвам главно двойно залепящо тиксо. Имам 5-6 различни дебелини за да мога да покривам изцяло гръбчетата на елементите в зависимост от големината.
Ползвам го и за закрепване краищата на панделки от задната страна на хартията, защото ако преосмислите идеята си може да ги разлепите и да започнете пак.
Течното лепило с остър накрайник е чудесно за малките хартиени детайли, ръбчета и т.н.Става и за сух брокат, но за най-фините детайли го поставям с клечка за зъби.
Дебелото двойно дунапренено тиксо използвам за 3D-ефект. Предлагат се и нарязани варианти (на квадратчета и т.н), но аз използвам най-евтиното монтажно такова, защото може да си отрежа каквато форма си искам и за големи и за дребни детайли.
За всички тикса обаче съм отделила една малко използвана ножичка и ги режа само с нея, защото част от лепилото остава по ръбовете и от време на време я почиствам с лакочистител.
За трайно залепяне на всичко останало имам само едно решение – топъл силикон.
Когато засъхне не става напълно прозрачен, а беличък за това трябва да се притисне добре или да се използва много малко количество. И внимавайте, че пари ;). Номерът е следния, изчаквате да се загрее силикона, изстисквате леко и го забърсвате в непотребно парче хартия или плат, след това изчаквате без да натискате спусъка и на върха се отделя много малка капчица за най-дребните неща. При по-некачествените пръчки често стават „конци” от силикон, но след като изчакате да се втвърди се махат лесно. Използвам го за текстил (панделки, дантели и цветя), като преди да залепите завързана панделка можете да сложите една капчица от задната страна на възела за да не се развързва. И мисля, че силиконът е единствения вариант за по-тежките неща (цветя с брадс), пластмаса (копчета, капчици роса, перли, синци) и метални елементи особено ако повърхността им е лъскава.
Дано да имате време да се забавлявате с майсторене. Усмивки.
