Скрапбук албум и има ли и той място на холната ми маса

Всички мои картичко-приятелки и почти всички от крафт магазините във Варна и страната са запознати с "мъките" ми по издирването на материалите и изработването на "Албумът", който ви показах вчера. Затова реших да ви разкажа и историята на неговото сътворяване... Началото бе преди може би година с въпроса „Ще направиш ли албум за моята абитуриентка другата година?“.  Знаете, че аз рядко приемам поръчки, но тук се съгласих, защото имах достатъчно време да измисля идеята и да поработя по него. Когато обаче времето наближи нещата се усложниха с уточнението „Ама ако може да е скрапбук албум като на рускините?!“.  Тук беше момента когато може би трябваше да кажа НЕ, ама нали аз като обещая - изпълнявам, отговорих: „Аз никога не съм правила такова нещо, сигурни ли сте, че първият ми експеримент трябва да е върху вашия албум?“. Отговорът беше (в съкратена версия) „Ние харесваме всичко, което правиш, ето няколко филмчета за вдъхновение и действай!“

И така изгледах много видеа на „рускините“ и най-вече на невероятната Елена Моргун от Sunshine Studios.

И въпреки, че тя показва стъпка по стъпка всичко, нямате идея колко трудно е да го направиш докато не го вземеш в ръцете си. Нейното привидно наслагване на накъсани хартийки и мацане с боички може да се случи само ако изобщо не те интересува колко материали използваш/хабиш. А за да се получи и красиво изобщо не е препоръчително това да ти е първият опит. От тук поръчителките държаха на идеята с разгръщащите  се декорирани пликове и възможността в тях да е скрито листче за поздравление за абитуриентката.

Ако попитате кой би бил моят стил в правенето на такива албуми, моето вдъхновение и посоката, която бих развила (ако се навия да направя второ такова нещо) по-скоро би клонял към невероятните произведения на Смила. От нея пък откраднах идеята за по-"полоския" вариант на украса с изрязаните с шаблони акценти, който съм използвала и друг път.

Аз дори и не смея да сравнявам моят албум с творенията на която и от двете, защото имам още много да се уча и да откривам, не го правете и вие, моля :)

Но за да ви станат още по-ясни нещата, искам да ви дам и малко цифри - отне ми може би 3 цели месеца от първоначалните разговори, през купуването на хартиите, до пълнотo завършване на албума. Или ако трябва да го сведа в работни дни занимание само с него - около една цяла седмица с 8 часови дни, без да включвам забавното пазарене из крафт магазините. Изпълнението му освен невероятно многото време "глътна" и следните материали:

1 голямо блокче дизайнерски хартии
 (специално поръчано от сайта на Прима, благодарение на Нели и Симо),
 6 допълнителни листа 30х30,

1 малко блокче дизайнерски хартии ,

7 листа бирен картон,
2 корици от мукава,

4 метра тапет,

15 плика за пожелания,

24 листа картон за основи и пълнежа на пликовете,

30 листа червен, черен и бял ленен картон за цветята и тревите,

3 нови шаблона + 5 стари + 2 взети на заем,

нови ножчета за тримера,

3 ролки двойнозалепващо тиксо,

3 вида лепила (С200, Collall, Sticky Glue Pen) и няколко пръчки силикон,

оцветена картинка,
ембосинг пудра,
рамка от фимо,
боя и лак за рамката,

1 пакетче цветя на Прима,

струкутурна паста и шаблони,
3 вида бои за напръскани акценти,

дантела за украса,
 шнурчета за вързване,

брадс и айлети,

големи халки (издирвани с помощта на много Картичкофурии) и
голяма картонена кутия.

Този списък е за всички, които искат да поръчат или изработят такъв албум, за да си направите и една малка сметка за цената на материалите и да знаете с какво се захващате.

Изводите, до които стигнах в първия си опит:

• Имате ли такъв обем листи, халките изобщо не са най-умното решение (това си го знаех още в началото, но сложните картонени конструкции на кориците ми изглеждаха доста страшни за първи опит).

•  Трябва много добре да познавате взаимодействието на различните материали, лепила, бои и пасти с различните видове картони и хартия за да избегнете деформирането им.

• Скрапбук албумът трябва да се прави след като имате снимките (сега ще трябва да внимават какви кадри снимат/избират (хоризонтални или вертикални) за да могат да ги сложат върху декорираните пликове). 

  

И накрая искам да благодаря на на Диди и Еви за голямото предизвикателство и за това че повярваха в мен дори и в моментите, когато и аз не си вярвах, че ще се справя с тази задача.